Личностно развитие

Личностното развитие е сложен и многоаспектен процес на самоусъвършенстване, който продължава през целия живот на човека.

Разбира се, всяка положителна промяна предполага някакви усилия, но постигането на една цел мотивира човека да превъзмогва трудностите по пътя към следващата. Човекът придобива сила и увереност както да преодолява външните препятствия, така и да се изправи срещу своите слабости и да разреши вътрешните си противоречия. Постоянният процес на личностно развитие помага на индивида да живее в хармония със себе си и със заобикалящия го свят.

Тренингите за личностно развитие са насочени към увеличаване на потенциала на индивида, към подобряване на качествата, които допринасят за успеха в различните области на живота. Основната цел е да се променят установените стереотипи на мислене и на поведение, които пречат на личността да се реализира успешно както в професионален, така и в личен план.

1. Аз-образ.

Аз-образът се свързва с начина, по който индивидът възприема себе си

  • Личен Аз-образ

  • Социален Аз-образ

2. Формиране на адекватен Аз-образ. Самооценка.

Самосъзнание.

Когнитивна страна на самосъзнанието:

Самопознание - процес на познание на себе си

Представа за себе си – резултат от познанието.

Емоционална страна на самосъзнанието:

Самооценка и отношение към себе си.

Самооценката се определя от отношението между реалния Аз и идеалния Аз.

  • Реален Аз – как индивидът възприема себе си (способности, социален статус и всички представи, свързани с това какъв е в действителност) и как изглежда в очите на другите.

  • Идеален Аз – представата на индивида какъв би искал да бъде и как би желал да го възприемат другите.

Самооценката отразява както знанията на субекта за себе си, така и отношението на другите към него.

Самооценката може да бъде:

  • Адекватна.

  • Неадекватна:

    • Занижена.

    • Завишена.

3. Личностно израстване.

Личностното израстване на индивида се свързва с постоянно увеличаване на неговия потенциал.

Личностният потенциал е съвкупност от характеристики, които дават възможност на човека да взема решения, оценявайки конкретната ситуация през призмата на своите вътрешни представи и изградената си ценностна система.

При личностното израстване настъпват изменения както във вътрешния свят на човека, така и във взаимоотношенията с външния свят.

Критерии за личностно израстване.

  • Интраперсонални критерии:

    • Приемане на себе си.

    • Откритост.

    • Адекватна концепция за собственото Аз.

    • Осъзнаване на свободата на избор

    • Отговорност за пълноценно себеосъществяване.

    • Цялост.

    • Динамичност.

  • Интерперсонални критерии:

    • Приемане на другите такива, каквито са. Уважение към техните различия.

    • Емпатия.

    • Откритост и конструктивност в отношенията.

    • Творческа адаптивност.

4. Жизнени стратегии.

Жизнената стратегия е система от ценности и цели, чиято реализация поражда усещането за успех в живота според представите на конкретния индивид.

Външни стратегии – критериите за успех се определят от другите.

Вътрешни стратегии – основават се на ценностите на индивида.

Стратегии от смесен тип – съчетават особеностите и на двата вида стратегии, като съотношението между тях зависи от ценностите на индивида.

5. Общуването като фактор за личностно израстване.

Развитието на човека във всеки един етап от неговото съществуване е пряко свързано с процеса на общуване. Успешната професионална реализация до голяма степен се обуславя от уменията на индивида за ефективна комуникация.

Равнища на общуване:

  • Когнитивно.

  • Мотивационно.

  • Кондиционно.

Стил на общуване.

Стилът на общуване е проекция на общото отношение на човека към останалите хора и към света като цяло:

  • Доминиране.

  • Манипулация.

  • Съперничество.

  • Партньорство.

  • Общност.

Ефективно слушане.

Познаването на прийомите за ефективно слушане е едно от важните условия за ефективно общуване.

  • Нерефлексивно слушане.

  • Изясняване.

  • Перифразиране.

  • Резюмиране.

  • Емпатия.

6. Увереност

Увереността в себе си е резултат от хармоничен Аз-образ и реална висока самооценка, съчетана с навици за общуване. В общуването увереният човек проявява асертивност, но не достига до агресия.

Тренингът за личностно развитие може да бъде насочен към различни качествени изменения:

  • Ефективно общуване.

  • Сензитивност.

  • Асертивност.

  • Емоционална интелигентност.

  • Креативност.

  • Мотивация.

Previous
Previous

Делово общуване

Next
Next

Управление на времето (Тime management)